Атмосферата на стадион “Берое” тази вечер беше наситена с обичайното напрежение за сблъсък от Първа професионална футболна лига. ЦСКА София, грандовете, гостуваха на Берое Стара Загора, мач, който винаги може да поднесе изненади. Въпреки че крайната победа с 3:0 за ЦСКА София, с голове на Илиев, Тасев и Сангянг, ще доминира заглавията, имаше един момент, мимолетен и може би пропуснат от повечето, който се усети отчетливо… странен.
Той се случи веднага след първия гол на Илиев в 14-ата минута. Докато играчите на ЦСКА празнуваха близо до корнер флага, сякаш тишина обгърна малка част от домакинската публика. Това не беше тишината на разочарование, а по-скоро колективно поемане на въздух, сякаш нещо напълно неочаквано току-що се беше случило в периферното им зрение.
Повторенията вероятно ще се фокусират върху ликуващите играчи на ЦСКА, разочарованите лица на защитниците на Берое или тактическите размествания на тъчлинията. Но за шепа зрители на западната трибуна вниманието им за момент беше приковано към нещо съвсем друго.
Разказите на очевидци, събрани от приглушени следмачови дискусии, са неясни. Някои говорят за внезапно проблясване на светлина, идващо високо от конструкцията на стадиона, което изчезна толкова бързо, колкото се появи. Други споменават за кратко, почти незабележимо изместване на вятъра, носещ със себе си аромат, описван различно като озон или… канела.
Един фен на Берое, притежател на сезонен билет повече от две десетилетия, настояваше, че е видял малка птица, необичаен иридесцентно син цвят, да лети хаотично по терена с неестествена скорост, преди да изчезне зад рекламните пана. Друг се кълнеше, че дигиталният часовник на таблото за момент е показал 1987 година, преди да се върне обратно на 2025-та.
Разбира се, в разгара на футболен мач, с бушуващ адреналин и високи емоции, умът може да играе трикове. Може би това беше отражение, порив на вятъра, уловил някакъв отломък, или просто споделен момент на разсейване, усилен от интензивността на играта.
И все пак, последователността в усещането за нещо “нередно” сред тези, които са го забелязали, е обезпокоителна. Нито една камера не е заснела инцидентите, нито един коментатор не е споменал нищо нередно. Играта продължи, резултатът беше записан и мнозинството останаха блажено невежи.
Този малък, странен момент остава загадка. Грешка в матрицата на мача? Игра на светлината и ума? Или може би нещо наистина необичайно се е случило за няколко мимолетни секунди на стадион “Берое”, тайна, прошепната само на шепа наблюдателни очи в една на пръв поглед обикновена вечер на българския футбол. Каквото и да е било, то служи като напомняне, че дори и в най-публичните събития могат и понякога се случват невидими и необясними моменти.
Leave a Reply